Изпратил: Велина Георгиева Тодорова, 15 г.
Училище: СМГ „Паисий Хилендарски”, София
Преподавател : Евдокия Ангелова
Имало един беден момък. Где кого срещнел, все се оплаквал от сиромашията си. Един ден си седял на прага на колибата, въздишал и окайвал сам себе си:
– Ах, докога ще се мъча все така? Черен ми е вече светът! Дали да се обеся или да се удавя?
В това време четирима яки роби минали покрай него. Те носели на рамената си украсена със сърма и маргарит носилка, в която на меки възглавници се бил разположил един богаташ. Той бил вече толкова стар и недъгав, че можел да се движи само с носилка. Чул старецът въздишките и жалбите на момъка и заповядал на робите да спрат. Попитал;
– Защо въздишаш, защо тъжиш, млади момко?
– Ох, мой бей – отговорил запитаният, – как да не тъжа, как да не жаля, като съм сетен сиромах. Какво не бих дал да стана и аз богат като тебе. Ще си живея волно-охолно и ще възпявам щедростта на аллаха. А сега по цял ден се блъскам и трепя само за комат хляб и шепа маслини. Това живот ли е?
– Защо се окайваш? – отговорил старецът. – Ами че ти си много по-богат от мен.
– Как ще съм по-богат от тебе? – почудил се момъкът. – Виж, мой бей: кесията ми винаги е празна, нозете ми от умора се преплитат, ръцете ми нищо не държат, очите ми всякога гледат като на гладен вълк.
– Дай да ти отрежа уморените нозе и ще ти заплатя за тях хиляда жълтици – предложил старецът.
– Ха! – викнал момъкът. – Ако ще би да ми наброиш десет пъти по хиляда жълтици, пак не ти ги давам.
– Е, тогава продай ми празните си ръце и аз ще ти платя за тях толкова злато, колкото те тежат.
– Не, да ме затрупаш с пари, ръцете си не давам!
– Е, тогава продай ми барем гладните си очи. Ще ти ги купя за сто кесии жълтици и ще ти отстъпя моя сарай с градината.
– Що думаш, мой бей? Да ослепея ли? Не, очите си не давам за всичките съкровища, които пазиш в хазната си! – отговорил бедният момък.
– Ех, момко! – рекъл старецът. – Виждаш ли, че си много по-богат от мене? Ти си млад, як и здрав – от това по- голямо богатство няма на света. Пък аз съм стар и болен и всичките си съкровища да дам, не мога да си купя един ден младост и здраве. Не се оплаквай, не гневи аллаха, който е тъй щедър към теб!
ИНФОРМАЦИЯ
Източник : „Приказки на балканските народи “, Том 4: „СУЛТАНКА – МЪЛЧАНКА” изд. „Български художник”, 1986 г.
Преразказана от Николай П. Тодоров