Свети Модест , 18 декември
06 декември 2012
Свети Модест бил Йерусалимски патриарх. Празникът е посветен на здравето на домашните животни. Раздават се погачи и варено жито.
Частта от хляба, която е украсена с просфорник, се слага в кърмата на животните.
Който има болно животно, оставя пред иконата на св. Модест метални изображения на заболялото животно. Не бива да се впряга добитъка, за да е здрав през годината.
Света Ана, 9 декември
09 декември 2011
На този ден се отбелязва зачатието на св. Ана, майката на Богородица.
Тя е покровителка на брака, семейството, майчинството. Закриля девиците, бременните и вдовиците. Народът ни нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино ведение, Света Ана Каталина.
На места денят се смята за лош и опасен. Света Ана е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.
Как празнуваме
Празникът някога е съвпадал с деня на зимното слънце и затова е свързан с нарастването на деня и с редица магически практики, които съпътстват всеки граничен период. Магьосници могат да оберат плодородието, а хората взимат предпазни мерки това да не стане. Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – пушекът гони злите демони.
Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите като деня. Насаждат се кокошки за първи път, за да се излюпят всички яйца.
Ако в къщата се въведе прасе, то може да покаже късмета на дома. Ако рие напред, това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви. Ако кокошка прескочи прага на къщата, годината няма да е добра, защото кокошката, за разлика от прасето, рие с краката назад.
Девойките могат да разберат как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.
Какво не трябва да се прави
Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.
Майките не бива да работят, за да не се разболяват децата.
Не се работи с вълна, за да се раждат женски агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.
Свети Спиридон, 12 декември
12 декември 2011
На този ден църквата почита св. Спиридон Чудотворец. Той е роден в Кипър, живял е през IV в. За епископ го провъзгласил сам Константин Велики.
Народът разказва, че св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишлиност и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите.
В Родопите св. Спиридон се тачи против рани и порязване, против обриви и пъпки (”струпки”). Някъде вярват, че на Спиридон слънцето спира пътя си към зима и се “завърта” към лято.
На 12 декември празнуват плетачи, тъкачи и кошничари.
Как празнуваме
Рано сутринта се пече хляб и се раздава за Св. Спиридон – за да предпази от “струпките” /кожно заболяване/. За предпазване от пъпки по тялото, не се рони царевица и не се варят зърнени храни (леща, боб, грах).
Там, където го тачат като покровител на конете, жените раздават обреден хляб за здравето на животните.
Свети Модест , 18 декември
18 декември 2011
Свети Модест , 18 декември
Свети Модест бил Йерусалимски патриарх. Празникът е посветен на здравето на домашните животни. Раздават се погачи и варено жито.
Частта от хляба, която е украсена с просфорник, се слага в кърмата на животните.
Който има болно животно, оставя пред иконата на св. Модест метални изображения на заболялото животно. Не бива да се впряга добитъка, за да е здрав през годината.
Игнажден, 20 декември
20 декември 2012
Когато Игнатий /лат. “огнен, пламенен”/ бил малко дете, сам Исус Христос го вдигнал на ръце и го показал на учениците си с думите: Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. Оттогава го наричат Игнатий Богоносец. Вярват, че помага при лечението на различни тежки болести.
Игнажден е народната Новата година. Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се свива, да си ходи, за да дойде на негово място лятното. Денят започва да расте по-бързо, “колкото петел скача на прага”. На земята хората палят огньове, за да помогнат на слънцето да свети по-силно и вярват, че пламъците им ще пречистят и предпазят от всяко зло. Огънят свързва земята е небесния слънчев свят. Всички ритуали на празника имат магически смисъл. Хората с жестове и думи показват на силите от отвъдното, което в празничните дни са много близо, какво искат да им се случи. Пази се строг пост.
Как празнуваме
Празничният хляб
Може да не се меси всеки ден, но на Игнажден е добре да се направи. Хлябът е символ на плодородие, на задружност в дома, благославя за здраве и придобивки. Месят кравайчета за всеки от семейството, нито един да не бъде пропуснат. Раздават се и питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни. На празничната вечеря стопанинът разчупва обредната пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.
Като за Ново начало
Като на всеки празник, свързан с начало, промяна, преход във времето, трябва да се изчисти къщата. Измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и “да върви като по вода” напред през годината.
Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце. Каквото внесеш в дома, стократно ще се умножи в годината.
Рано сутрин родителите слагат децата на кантар или ги “повдигат” за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.
Хвърлят кестени в обора, за да скачат агънцата като тях
Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго на трапезата, за да дойдат годежари.
Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, най-белите, и ги оставя ги в пръстена паница. На Бъдни вечер по тях се гадае за здраве и късмет.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да “не излезе берекетът”.
Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се вари боб, за да няма през лятото градушка. За предпазване от болести не се пере.
Вярва се, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици. Особено задължително е да ги почитат бременните и нераждалите, за да родят лесно. Ако дете се зачене на Игнажден, може да се роди с недъг.
Рождество Христово, Коледа, 25 декември
25 декември 2012
Рождество Христово, Коледа , 25 декември
Празнуват: Христо, Христина, Божин, Ицо, Ичо
На 25 декември християнският свят отбелязва Рождество Христово, чества рождението на Божия син - Исус Христос. Някога празникът е бил посветен на различни езически, огнени небесни божества. Отразявал е преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново.
С раждането на Христос започва нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Коледа е не само граница във времето, а празник на празниците, начало, без което не би имало повечето християнски празници – Разпятие и Възкресение Христово, Възнесение и Свети дух, Преображение, Кръстовден.
Да се помолим на Коледа.
Най-добрата молитва е “Отче наш”. Наричат я Господня молитва
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин! Защото Твое е царството и силата, и славата на Отца, Сина и Светия дух сега и винаги, и во веки веков. Амин!
(Евангелие от Матея, 6:9–13)
Как празнуваме
Празничната атмосфера от Бъдни вечер преминава в нощта на Коледа.
Магията на огъня
Огнището и горящият в него бъдник тази нощ имат вълшебна сила. На някои места, когато бъдникът почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, хвърлят се в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
За плодородие
Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.
На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява – “Недей, от догодина ще родят”, – като се е вярвало, че наистина започват да раждат.
Коледари коледуват
Първи съобщават новината за чудното Раждане коледарите. Те вървят на групи и благославят всеки дом. Царят им, наричат го „станеник” е млад мъж, който знае коледарските песни, има щедра ръка и добро сърце. Участието в обичая е посвещение. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден и Богоявление момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
Навсякъде чакат коледарите с радост, Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) член на фамилията до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.