Изпратил: Кирил Германлиев, 15 г.
Училище : СМГ „Паисий Хилендарски“, гр. Ссфия
Преподавател : Евдокия Ангелова
От Кръстова гора лесно може да се отиде пеша до Караджов камък и Белинташ, ако се тръгне рано сутрин. Районът на Караджов камък е защитена територия и там се срещат редки видове животни.
Белинташ, познат още като “Камъкът на познанието” е на около два часа ходене пеша от Кръстова гора и е една от най-големите загадки на Родопите. Светилището е от времето на каменно-медната епоха. В буквален превод Белинташ означава “белият камък”.
Толкова древно и загадъчно, толкова свято място се е появило точно тук по нашите земи и е оцеляло до днешни дни, за да остане и продължи да дава надежда, сила и светлина в сърцата на хиляди хора.
Тайната на Белинташ
Всички знаем легендата как Бог, когато раздавал земите по света, българинът закъснял. И на Бог му станало 
тъжно, и му подарил… парченце от Рая. И този Рай и до днес не е разкрил всяка своя тайна и мистерия. Можем да се гордеем със стотици метри плажове, причудливи скални образувания, долини, равнини, планини, хиляди красиви кътчета, зареждащи с енергия. Но в този Рай си имаме още нещо.
На толкова малка територия сме събрали огромно количество легенди, тайни, неразгадани загадки. Всички знаем имената на Ванга, Петър Дънов. Всички знаем за Мадарския конник, Царичина, Стобските пирамиди, Белинташ, стотици тракийски могили и храмове. В малкото си парченце от рая сме събрали толкова загадки, колкото големи страни не могат да съберат никога. И макар в чужбина да не асоциират толкова България с това, ние сме една от най-старите цивилизации на Европа, една от най-ключовите точки от историята на света.
За да се докоснете до една от силните мистерии на България, посетете село Мостово. То се намира на 27 километра от Асеновград, в родопския рид Добростан. По-интересното за местоположението му е, че се намира в средата на точно описан квадрат от четири свещени места – Юрта, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора. Името на селото идва от естествения мост над реката на самия вход на селото. С течение на времето реката сама е издълбала пътя си в дебелата, масивна скала.
Белинташ
Самият Белинташ се намира съвсем наблизо. Предмет на научни интереси от 1975г, името на скалната идва от „бял, добър камък”. Преводът може да е и „камък на знанието”. Още от името идва мистиката около Белинташ. Някои го наричат „българския стоунхендж”, но всъщност и двете места са толкова уникални, че не може да се говори за сравнения. Ако все пак двете места имат нещо общо, това все още не е доказано за нито едно от тях.
Белинташ е обвързан с легендата за Потопа. Твърди се, че той е приютил Ноевия ковчег, а за доказателство на скалата ясно личат халки, за които са били привързани въжетата на кораба. Истина или не – кръглите отвори са там и до днес.
По-силната легенда, обаче, е свързана с траките. Заради разположението си Белинташ е естествена астрономическа обсерватория. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък. Изследователите на тайния район се обединяват за една теория – Белинташ е било мястото, на което древните хора, а по-късно и траките са осъществявали своята връзка с Космоса. За първи път през 1986г. се забелязва небесна карта в знаците на платото. В щерните се виждат прибори за определяне на местонахождението на звездите. С годините тази теория набира много последователи. В доказателство на тезата са правени опити да се проследи местонахождението на небесните тела преди 6 – 7 000 години. Резултатите са все още на нивото на хипотезата. Има също хипотеза, че Белинташ е бил център на космическия туризъм. Издълбаните щерни може да са имали чисто техническо значение за приземяването и излитането на космическите кораби. В конфигурацията на скалните ямки учените виждат отчетливо съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и Луната се отразяват точно в двата кладенеца в определени дати от годината.
Караджов камък
Има една странна теория за светилищата на траките. Древните жреци винаги избирали риолит за скалните си 
светилища. Това е така не само в България, теорията се потвърждава и в Румъния, Молдова, Франция. Всъщност част от камъните в Стоунхендж също са от риолит, което може би обяснява и връзката между него и Белинташ. Древните жреци са виждали нещо точно определено в този вид скала. Ние обаче все още не сме достигнали до нивото да видим и разберем кое точно е различното.
В самото начало на Белинташ върху скала са издълбани знаци, приличащи на указател. Наложени на съвременната карта, те маркират точно комплекса от светилища в тази част от Родопите – Долнослав, Драганица, Белинташ, Караджов камък, Кръстова гора. Учените смятат, че много от тези теории не могат да са просто съвпадения.
Заедно с теориите за космическия туризъм тук се развива и самия, съвсем земен туризъм в областта. Хората, които идват тук, говорят за енергизиращия ефект на областта и за начина, по който им действа – зареждащо, отпускащо, някак мистично. Елате в Белинташ и опитайте да разгадаете загадката. Местността предлага наистина много разходки, гледки, усещания, тайни.
На Белинташ кацали извънземни
Магическо място. Обсерватория на траките. Площадка за извънземни. Обиталище на великани. Пристан на Ноевия ковчег.
Всичко това се свързва с Белинташ – скален феномен, извисяващ се на 1200 метра в Родопите. Намира се на около 60 км от Пловдив в района на селата Врата и Сини връх. Обвит е в мистика, което кара археолози и иманяри непрекъснато да се навъртат там.
Екстрасенси и търсачи на извънземни цивилизации разнасят легенди за този връх. Учени пък казват, че всички тези твърдения са плод на дилетанти.
От две години археолози от НИМ извършват проучвания – откриха останки от бронзовата епоха. Заключават, че Белинташ е бил скално тракийско светилище, функционирало още през XIII век преди Христа.
Сподвижници на клуб “Сириус” от Пловдив отиват още по-далече. Според тях в този район са живели титани, високи над 2,5 метра.
Съдят по откритите наблизо гробове, дълги 3-4 м. Официалната наука се съмнява, че са съществували толкова големи хора. “Тогава защо тези гробове са с такива размери?”, пита Владимир Петров от “Сириус”.
В района около хижа “Марциганица” над Асеновград имало още едно тайнствено място, където преди хилядолетия са живели гиганти. Те били предшественици на Циклопа и отваряли и затваряли с едната си ръка входа на пещера, местейки огромен кръгъл камък.
Наличието на множество ями в Белинташ, две от които са с дълбочина 2,45 м и диаметър 2,10 м, говорело, че са използвани именно от гиганти. Те служели за вани, в които се потапяли високите хора. Водата в тях е дъждовна и имала пречистващо действие.
В своята книга “Белинташ – светилището на бесите” краеведът Никола Боев смята, че мястото е древна слънчева обсерватория.
Цялото плато, което е с дължина 300 м и ширина 35 м, е набраздено с улеи, малки ями и кладенци. Когато се свържат с мислени линии, образуват копие на звездната карта, отбелязва Боев. Според него в кръглите дупки по платото се откриват в посока изток-североизток и много репери за наблюдение.
Други предполагат, че кладенците са астрономически “пособия” на траките. Те са три и представляват правилни цилиндри. Стените им са много гладки.
Понеже платото представлява равна площадка, това подтиква уфолозите да смятат, че там може да са кацали космически кораби, ориентирайки се по изображенията, изсечени в скалата.
Екстрасенси са категорични, че мястото представлява силно енергийно поле. Хора със свръхестествени умения лежат на скалите с часове, за да поемат космически послания.
Потапят се в легенди, според които извънземни са спирали в Белинташ и са зарежда
ли корабите си, за да продължат пътешествието си.
И от чужбина доста екстрасенси посещават мястото, за да се зареждат. Ако носите компас, ще видите как стрелките му “полудяват” там, защото силните енергийни полета са факт.
Хора от близките села пък говорят за библейско предание. Според него до този връх в Родопите стигнали водите на Потопа, а на металните халки в платото бил привързан Ноевият ковчег.
Засега двама са намерили смъртта си, поразени от мълнии.
“Осем смърти ще се случат, осем души ще умрат, ако тръгнете да ровите. Това място е от бога, свято, дедите ни са били там”, гласят думите на петричката пророчица.
Местни хора съветват: “Ако тръгнете към Белинташ и по пътя небето притъмнее, връщайте се! Скалите са със силна енергия и привличат като магнит гръмотевиците.”
Краеведът Боев споделя, че мястото е прокълнато, защото е езическо. С настъплението на християнството, за да бъдат унищожени езическите остатъци, са били вдигани храмове. Там, където не е можело да бъдат построени, анатемосвали терена. На Белинташ няма нито една черква.
А в района около Асеновград днес съществуват около 250 параклиса, доста от тях строени направо в скалите.
Има и други теории за Белинташ. Изследователи смятат, че някъде в скалата е скрита древната библиотека със знания за траките.
Районът бил обитаван от бесите. Херодот пише, че те са жреческо общество, носители на знания и опит. Владеели и храма на Дионис, който се намирал високо в планината. В центъра стояла жрица, която извършвала възлияние с вино и по височината на пламъците дава
ла отговорите.
Александър Македонски, минавайки на поход през Родопите, се спрял да се допита до тракийските жреци. От тях узнал, че ще завладее света. Затова оставил в дар златната си колесница някъде край Белинташ, разказва легендата.
Точно там е намерена през 70-те години на миналия век сребърна оброчна плочка на Сабазий – бога на възраждащата се и умираща природа и на мъдростта. Археологът доц. д-р Костадин Кисьов обаче твърди, че тя е фалшификат.
Самото име Белинташ в превод от древните тюркски езици означава “умен камък” или “камък на знанията”. Затова и интересът към това място не стихва.
ИНФОРМАЦИЯ
Източник : http://novinarsko.eu/archives/5912
Снимки: Архив 24 часа