Изпратил: Илия Илиев 15 г.
Училище: СМГ „Паисий Хилендарски”, София
Преподавател : Евдокия Ангелова
Спрял цигански катун през нощта не далеч от малко селце. А на края на селцето имало малка църква.
Заспал един от циганите и чува как някой му говори и го потбутва:
- Ставай циганино!
Събудил се е циганинът и гледа стои пред него старец с дълга сива брада до кръста.
- Върви при църквата циганино, там под кривата бреза е заровено съкровище. За
теб това съкровище е писано. Срокът наближава. Отивай, намери го и го вземи.
Изрекъл го е старецът и изчезнал. На сутринта циганинът разказал на всички какво му се е случило през нощта. Подиграли са му се всички:
- Стига си се засрамвал. Някой се е подиграл с теб. Нима ще тръгнеш да търсиш
съкровище?
Както и да е, на сутринта катунът потеглил. А циганинът не е отишъл на посоченото от стареца място.
На следващата нощ старецът отново дошъл при циганина и му казал:
- Ти защо не ме слушаш? Или нямаш нужда от съкровище?Ще трябва да се
върнеш в онова селце и да отидеш до църквата при кривата бреза.
На сутринта циганинът отново разказал на всички какво му се е случило.
- Ти там беше и не отиде да копаеш, сега ли ще се връщаш?
Отново са му се подиграли всички и той отново не се е върнал да копае. Накрая изобщо дори забравил за тази случка.
Минало се е време и катунът отново се озовал наблизо до това селце. Сетил се е циганинът за стареца.
- Дай, да взема да ида до тази църква, да ми олекне на душата.
На никого нищо не казал. Стигнал до кривата бреза и започнал да копае. Откопал гърне. Погледнал вътре и открил само орехови черупки.
- Значи, не напразно са ми се подигравали близките, - казал си е сам на себе си
циганинът.
Тъкмо решил да се връща обратно в катуна, като пред него застанал старецът и му казал:
- Ех, ти, циганино, циганино! Сам се отрече от щастието си. На твоето съкровище
отдавна му изтече срокът. Трябваше да го копаеш, когато аз ти казвах, сега вече е късно. Всяко нещо си има време.
ИНФОРМАЦИЯ
Източник: Иванка Стойнова Илиева (баба Ванче)