Изпратил: Милена Ивелинова Ганчева, 14г.
Училище: СМГ “Паисий Хилендарски”,София
Преподавател:Е.Ангелова
Хитър Петър живеел на края на селото в малка варосана къщица, свряна между клоните на няколко сливови и ябълкови дървета. Наоколо нямало нито зид, нито висок плет. Отвсякъде се виждало ясно чисто небе, както била ясна душата и както било чисто сърцето на бидния стопанин.
Един слънчев пролетен ден пъпките на дърветата са пукали, пчеличките жинжикали, птичките пеели, а Хитър Петър си подсвирквал. Било му радостно, весело и леко на душата.
В това време към Петровата къщичка приближил един негов приятел.
- Добър ден! - поздравил той.
- Добър за добрите! - спрял свирнята си Петър и го поканил: - Ела, поседни да
си поприказваме на слънце.
- Не ми е до седене и приказки - отговорил му приятелят. - Дойдох да те
повикам да ми помогнеш. Решил съм днес да си потегна портите и плета край къщата.
- Щом ме викаш, ще дойда, но седни и погледни - усмихнал се Петър, като
показал с ръка наоколо си - и чуй какво ще ти кажа: ако дойде добър човек да ме потърси, види ли, че е затворена вратата на къщата ми, повиква. Ако не се обадя – значи няма ме! Отива си! А крадецът не търси стопанина. Него не го спира ни порта, ни плет, ни ключ!