Изпратил: Белослава Кръстева
Училище: СМГ „Паисий Хилендарски”, София
Преподавател : Евдокия Ангелова
Имaло инат жена от Логодаж. Бре инат, ама инат, та и на гяволо джуáп дава – просто надделева го, надхúтрува го. И бре Боже, човек що да й рече, всичко обратно върши. Ако й рече: Тука не седай! На инат седне. Ако й рече: Това не върши! На инат го извърши. И решил вече човеко да се отърве от нея. Рекъл сега, мислúл, мислúл, рекъл:
– Слушай, мъри, не мой да ти текне да месиш баница и да идем ке вашите на госье.
– Щом много знаеш, па те, ке меса! И ке идем ке нашите на госье.
Арно, ама нейните били у градó, доле. И айде, айде, айде, таман на Струма на моста.
И той рекъл:
– Жено, ти малко си инат, не мой да ти текне да рипнеш тука от мосто да се удавиш?
– Щом много знаеш, па те, ке се удава!
Бре, рипнáла от моста и у реката. Ушел дома при нийните.
– Добър вечер! Дал Бог добро! Къде е, зетко, щерката ни?
– Ами – вика – нали я знаете каква е инат. Рипнá от моста и се удавú.
– Леле, зетко, айде да одим да я тераме!
Ошли они низ вода, а он рекъл:
– Слушайте, бабо, да ви кажа, она е инат жена. Вие одете низ вода, я ке ода воз вода, она не е ошла низ вода, она се е върнала воз вода – това е инат.
Ка кренáл нагоре воз реката, гледа неговата жена яанáла гяволо и я носи гяволо на рогата. Трае си, чуди се що да прави, он таман си мисли, че се е куртулисал[1] от нея, а она те ти я на гяволо на рогата. И сретнáл го гяволо:
– Аман, мили братко, де ми пóмогни, това чудо да ми спадне от главата!
– А-а-а не мога, я таман сам се отървал.
– Леле, мили братко, пóмогни, ке те нáдара много големо богатство – ке ти кажа да лекуваш болни и да станеш богат човек.
Почудúл се човеко, почудúл се, ама вика:
– Да го óтърва, я така и така съм си страдáл с нея.
И рекъл:
– Айде, мари, пояай го, пояай го още малко!
– Е, щом па много знаеш, те па ке слеза!
И слезнáла.
Гяволо му казáл там некакви тайни да лекува болни хора:
– Помни добре, кат ме видиш на нозете – лекувай, а ако ме видиш на главата – тръгвай си оттам! Ако не – и ти ке умреш!
И така, отървал го вече от жената, почнáл тука лекува дете, там лекува стар човек. Хората му се отблагодареват. Чуло се царска дъщеря болна. И човеко да я излекува – излекувáл я. Царо го надарил с много големо богатство. Ето че станáл богат човек.
Обаче не глеж, у селото се чуло – една жена болна сос три-четири малéнки дечица. Ушел човеко да я лекува. Гледа гяволо на главата седи. Бре-е-е, грабнáл го човеко от главата, отнел го на нозете, той па са връне на главата.
На човеко му се много нажалúло, толкова дечица плачат около майкята.
И той кандисáл да мрие. Фанáл го, та рекъл:
– Слушай, úди седи на нозете, да излекувам жената, да не плачат децата или сега ке дóведа жената, да та яане!
– Аман – вика – братко! Лекувай! Само не ми довáдай жената!
Инат жена и на гяволо джуáп дава!
- - - - - - - - -- - -- --
ИНФОРМАЦИЯ
Разказала : Веселина Бойчева от с. Логодаж, Благоевградско
Записала: Веселка Тончева
Източник: http://infomreja.bg/prikazka-za-inat-jena-ot-logodaj-5171.html